На съвет на боговете на Олимп, Посейдон пристигнал първи, придружен от синовете си. Когато застанали пред Зевс, синовете на Посейдон приели човешки образ и най-красивият от тях бил Делфин.

Младежите тръгнали да се разходят и на огряна от слънцето поляна видели три девойки в три златни люлки. Делфин се приближил до тази, чиято усмивка греела като слънце и стоплила сърцето му.

Заговорил я:

- Коя си ти, красива девойко? Ти, най-красивата от всички и най-милата на Олимп.

С усмивка девойката му отговорила:

 - Аз съм Агата, щерка на Зевс и Хера и съм орисана да бъда робиня на любовта. А ти кой си, момко?
- Делфин – син на Посейдон, богът на моретата. Придружавам баща си заедно с моите братя.

Така пламнал огънят на голяма любов. Момъкът помолил баща си да я поиска от Зевс за негова жена. Когато сватовниците казали на Зевс, гръм и мълнии разтърсили Олимп, и те били изгонени.

Помръкнали Агата и Делфин, но любовта им не угаснаснала. 

Много дни и нощи Делфин се мятал из морето от Колхида до Астея.


Огромни вълни вилнеели и се биела в скалите край брега. Моряците не смеела да влязат в това море и го нарекли Аксейнос Понтос (Негостоприемно море). 

Агата по цял ден седяла в покоите си и плачела за първата си любов. Вечер излизала навън и разговаряла с луната и любимата си птица – кукумявката.

Всеки ден Делфин изпращал по една чайка да я намери и разкаже за мъката му, но чайките се връщали без вест от нея.
Изпратила и Агата любимата си птица Агао, с надежда, че ще го види и разговаря с него.
Долетяла кукумявката край брега на морето. Кацнала на крайбрежните скали и започнала да го зове с всичка сила.
 - Защо така крещтиш, зловеща птицо? – Чула тя глас да идва от морето.
 - Кои си ти, дето ме наричаш така? Аз нося мъката на любовта и търся Делфин, за да му я предам.
 - Аз съм Делфин. Горко ми?
 - Изпраща ме моята господарка Агата да ти предам, че след раздялата любовта и мъката и не се побират на Олимп.
 - Ще я открадна? – решил Делфин. – Предай на господарката си, че ще дойда с бързо летяща лодка, теглена от лекокрили чайки, да я взема. Нека тя преспи баща си за два дни и две нощи и слезе на брега на морето. 

Така и станало. Майката на Агата – Хера, която познавала земните и божествени билки, намерила и сварила настойка от приспивно биле и като го наляла във виното на Зевс, той заспал дълбоко и спал дълго.

Агата целунала благодарно скъпата си майка и полетяла с бързата лодка на Делфин към царството на Посейдон.
На скалата, където била кацнала кукумявката, блестял дворец от мрамор. В него въвел Делфин своята любима. 

Събудил се Зевс и като разбрал измамата изпратил палачи да й отрежат гърдите, та никога да не отглежда деца. Когато пристигнали палачите, видяла ги кукумявката, макар да било нощ, и закряскала зловещо и предупредително. Събудил се Делфин упоен от любовта на Агата и събрал свитата си. Пренесъл любимата си в лодка, а палачите примамил до морето. Боят бил жесток, но победила любовта.

Заживело щастливи Делфин и Агата. Народили им се много деца и създали град. Нарекли го Агапи-полис /град на любовта/.  Най-почитана  в този град между птиците била кукумявката Агао /символ на щастието/.

Слънцето кротко галело с лъчите си сините води на морето и то нежно целувало с укротените си вълни крайбрежните камъни. Отново кораби заплували от бряг до бряг, разперили платна, като бели чайки, а моряците с благодарност нарекли това море Евксинос понтос /гостоприемно море/.